Кратка история на град Ловеч
Ловеч се намира в Централна Северна България. Градът е административен и стопански център на едноименните община Ловеч и област Ловеч. Населението на града по данни на НСИ към 31.12.2018 г. е 32 263 жители.
Ловеч е едно от най-старите населени места в България. Следите от човешка дейност датират от най-дълбока древност, за което решаваща роля играе благоприятното разположение на града между планината и равнината, както и наличието на река. Откритите в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха. През IV –III в. пр. Хр. тук живеят траките. След завладяването на траките от римляните през I век сл. Хр. на римска пътна карта е отбелязана попътна станция Мелта, която е локализирана в днешния Ловеч. Разположена е на римския път, част от който може да се види и днес в околностите на града. Чрез станцията градът участва в римската транспортна връзка Ескус-Сторгозия-Тримонциум и Сердика-Одесос.
Хълмът „Хисаря” е заселен от славяните в началото на VI век. За пръв път през 1059 г. (XI век)градът се споменава във връзка с нахлуването на печенеги и техни военни действия с Византия. Ловешката средновековна крепост е известна от времето на Второто българско царство. Разположена е върху хълм, който по-късно е наречен „Хисаря”. Тук през 1187 г. е решителната битка между въстаническата армия на Асеневци и Византия. С подписания мирен договор е признато Второто българско царство. През XIV век Ловеч е владение на деспот Иван Александър от рода Шишман, син на деспот Страцимир и Кераца Петрица. През 1331 г. Иван Александър е избран за български цар. По негово време в околностите на града е построен и функционира като книжовно средище манастирът „Рождество Богородично”, наричан още „Ястреб”. Около 1324-1325 г. в Ловеч е роден българският цар Иван Страцимир, втори син на Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб.
Ловешката крепост е сред последните завладени по време на османското нашествие. Градът е отбраняван от болярина Станко Косан. Според данните пред XVII век от Евлия Челеби сведения, Ловеч е търговско – занаятчийски център. В края на XVII и началото на XVIII век градът е наречен заради богатството си Алтън Ловеч (Златен Ловеч). От 1780 до 1784 г. Ловеч се развива най-бурно. Според някои данни населението надвишава 20 000 жители. В административно отношение Ловеч най-продължително време е каза към Никополския санджак, а по-късно към Търновския санджак.
Според сведения на Ами Буе и Феликс Каниц, през епохата на Българското възраждане основни занаяти в Ловеч са табашкия, железарския, абаджийския, кафтанджийския и др. Ловчанци са и добри бакали, фурнаджии, халачи, кафеджии, кюркчии и др., което показва разнородна стопанска дейност. Към това следва да се добави търговската дейност в пазара на Османската империя и Европа.
На 1 януари 1870 г. е учредено Ловчанското читалище „Наука”. През 1872 г. е изнесена първата театрална пиеса „Райна Княгиня”.
В квартал „Вароша” се откриват две училища: Горнокрайско и Долнокрайско (1846-1847) , а през 1870 г. девическо училище. Учител в Горнокрайското училище през 1847-1849 г. е Петко Славейков. През 1872 г. учителят Михаил Радославов въвежда звучната метода на обучение и възрастовото разпределение на учениците по класове.
По време на Руско-турските войни от XIX век градът често има оперативно значение за хода на бойните действия. През Руско-турската война (1806-1812) руските войски два пъти превземат Ловеч – на 18 октомври 1810 г. и 31 януари 1811 г. По време на Руско-турската война (1828-1829) руска колона превзема града на 30 септември 1829 г.
Ловеч е известен като център на Вътрешната революционна организация на Васил Левски. Ловешкият частен революционен комитет е провъзгласен за „Привременно правителство” (Вътрешен централен революционен комитет). Левски редовно посещава града в периода 1869-1872 г.
През 1872-1874 г. майстор Никола Фичев изгражда единствения по рода си на Балканите Покрит мост. Впоследствие е изгорен до основи (1925) и възстановен през 1931 г.
През Руско-турската война от 1877-1878 Ловеч на два пъти е освобождаван от руските войски. За първи път това става на 5 юли 1877 г. от малък казашки отряд на полковник Алексей Жеребков. На 15 юли 1877 г. градът е превзет от отряда на Рифат паша. Градът е подложен на разграбване. Избити са стотици мирни жители. След отблъскването на атаките на Сюлейман паша при Шипченския проход, руският главен щаб решава да превземе Ловеч. На 22 август отрядът на генерал –майор Имелитински след 12-часов бой освобождава Ловеч. За това знаменателно събитие напомнят Белият, Черният и останалите паметници, които днес се издигат на алеята на българо-руската дружба в парка „Стратеш”
В резултат на Освободителната война се създава системата на местното българско управление. То се осъществява от Ловешката градска община. Първи изборен кмет на Ловеч е Иван Драсов, член на ЦК на ВРО. През първите 22 години след Освобождението Ловеч е окръжен център за Ловешка, Троянска и Тетевенска околии. От 1901 г.е околийски център.
За периода 1946-1975 г. след интензивна индустриализация населението на Ловеч се увеличава четири пъти и достига 43 973 души, като най-голям е неговият брой през 1991 г. – 51 945 души. Според данните от преброяването през 2011 г. населението на града след процеси на миграция към други градове и чужбина, увеличена смъртност и намаляла раждаемост е 36 600 човека.
Ловеч се населява предимно от православни християни. Ловчанска епархия е една от днешните 12 епархии в България. Градът е митрополитско седалище още от времето на цар Иван Асен II (1218-1241). В Ловешката средновековна крепост се намират останките на няколко средновековни църкви. По време на османското владичество диоцезът е понижен в ранг „епископия”. Ловчанските митрополити са били гърци. Ловчанци се включват в борбата на българския народ за църковна независимост, завършила със създаването на Българската Екзархия. През 1876 г. на митрополитската катедра в Ловеч се възкачва Йосиф I, който на следната година е избран за Екзарх. Ловчански митрополити са редица известни дейци на Българската православна църква.
През 1921-1927 г. е построена железопътната линия от Левски до Ловеч. Ловеч по времето на социализма е един от промишлените центрове на България. В Ловеч са произвеждани самолетите Лаз, мотоциклети, мотопеди и леки коли „Москвич”. Тук са известните в България заводи за електро-инструменти „Елпром” и кожени облекла „Велур”, заводът за темперован чугун по времето на социализма (1944-1989 г.), в които работят хиляди висококвалифицирани специалисти – инженери, техници, икономисти. Застъпено е производството на кожи и кожени облекла, хранително-вкусовата промишленост, производството на ръчни електрически инструменти, велосипеди, системи за кари, чугунени отливки и мебели. Развива се традиционното производство на зърнени култури, месо, мляко и зеленчуци.
След 10 ноември 1989 г. всички аспекти от обществено-икономическия живот в Ловеч се развиват в условията на демокрация и пазарна икономика.
На 9 май 1901г. в училище „Йосиф I” във кв. Вароша учителят П. Пипков създава химна на българската просвета и култура „Върви, народе възродени”, с който на 11 май същата година ученици и учители за пръв път в България манифестират по улиците на града на празника на светите братя.
Ловеч е дал на България десетки учени-академици и професори. Световно известен е акад. Димитър Мишев, баща на българските космически изследвания. Тук е роден и първият български космонавт – Георги Иванов.